/>
Заедно с нефрита, кехлибара е един от най-древните скъпоценни камъни, известни на човека. Той се споменава в съчиненията на Платон и Аристотел. В стари времена, произхода на кехлибара е бил забулен в тайна, което е пораждало множество легенди за него. Например, древните гърци, назовали този камък еклектрон и са го считали за застинала сълза, изплакана по загиналия Фаетон. Благодарение на способността му да се наелектризира, древните араби са нарекли кехлибара „кахраба” – т.е., „похитител на сламата”. Способността на кехлибара да гори в огъня е отразена в немското название „бернщейн” – буквално „огнен камък”. Сега ние знаем, че заедно с бисера, ахата и корала, кехлибара се отнася към органогенните камъни (имащи органичен произход). Кехлибара е вкаменена изкопаема смола. Например, балтийският кехлибар се сътои от 98% смола на бор от вида Pinus sussinifera. „Въдрастта” на балтийския кехлибар не превишава 35 милиона години. Но в света има и по-древни кехлибари, образуването на които е започнало преди повече от 100 милиона години. Цветът на кехлибара варира от почти бял и светло-жълт до червено-кафяв и почти черен. Със своите оттенъци кехлибара напомня на жълт топаз. Специалистите различават до 350 оттенъка на кехлибара. Още древните римляни са умеели да променят цвета на кехлибара, изварявайки го в мед. При това, „камъка на слънцето” придобивал червен цвят. Съществували са и други способи за предаването на друга окраска на кехлибара. Степента на прозрачност на кехлибара е силно променлива. Кехлибар, с включения на въздушни и водни мехурчета не се цени високо. Такива негови образци се наричат бастардами. Най-известен в света е балтийския кехлибар. Съществуват обаче и други разновидности на кехлибара. Например, кехлибара, добиван в Бирма, обикновено е непрозрачен. Той има жълт, кафеникав, червен или светло-бял цвят и се нарича бирмит или бурмит. Обикновено, той е по-твърд от балтийския. Понякога късчетата на бирмита достигат внушителни размери. Книгата „Рекордите на Гинес” разказва за къс бирмит с маса 15,25 кг. Този уникален екземпляр се съхранява в Лондон, в Музея за естествена история. На територията на Русия, късчета жълто-червен кехлибар може да се намери по крайбрежията на Ледовития океан. Такъв кехлибар, обикновено се нарича „морски тамян”. На крайбрежията на Сахалин се среща кехлибар с цвят на гъст чай с вишнев оттенък. Съществува технология за изработване на малки късчета кехлибар, по метода на пресоване или разтапяне. Камъни, получени по този начин се наричат амброиди (от гръцки eidos – „подобие” и англ. amber „кехлибар”). Те се отличават със своята мътност и по-малка твърдост от природния кехлибар.
ИЗДЕЛИЯ И ЦЕНИ
Най-често, на витрините на съвременните ювелирни магазини ще намерите кехлибарени гердани, обици или Герданта. По-рано, кехлибара се е използвал в ювелирното дело по-широко, отколкото в наши дни. Сравнителната твърдост на кехлибара в съчетание с неговата полируемост, правят този материал уникален за тънка резба. Достатъчно е да си спомним легендарната Кехлибарена стая, загубена по време на Втората световна война и не отдавна възстановена от руски реставратори, за да се убедим в колосалните възможности на кехлибар като природен материал, лесно поддаващ се на обработка. Прозрачността и богатата гама от цветови оттенъци на кехлибара отдавна привличат погледа на резбовчиците. Те не само са резбовали, изпилявали полирали кехлибара, но са го и гравирали. Не толкова отдавна на мода са били мундщуци, кутийки и даже чаши от кехлибар. Сега, такива нещица, уникални изделия са способни да изработят съвсем малко майстори, посветили десетилетия от своя живот на работата с кехлибара.
МАГИЧНИ СВОЙСТВА
Кехлибарът е наричан вълшебна смола на древна гора. Той се асоциира с мириса на гора и слънце. Счита се, че със своя топъл златист цвят, кехлибара прояснява мисълта и помага на плановете да се осъществят. В много страни, кехлибара дълго е оставал зад морско чудо и затова е бил обкръжен с ореол на тайнственост. Украшенията от кехлибар даряват радост и покой. Не случайно древните гърци са го посвещавали на живителното Слънце. Омир е писал в своята „Одисея” за кехлибара: „В дома на моя баща, той донесе накит: голям електрон, обкован със злато с чудно изкуство. На този накит моята благородна майка и робините, всички се любуваха...”. Кехлибар – източник на творчески сили, вяра и оптимизъм. Той дарява притежателя си с физически сили, бодрост на духа, донася късмет и съхранява здравето. Преди около две столетия, с гердан от кехлибар са окичвали кърмачките, за да бъдат кърмачетата весели и здрави.
ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА
За лечебните свойства на кехлибара се споменава още в съчиненията на Плиний и Гален. В средните векове, в 1551 г., немския изследовател А. Аурифабер е написал монография за кехлибара, в която е публикувал 46 рецепти за неговото използване. Любопитно е, че някои филолози извеждат думата кехлибар от литовската дума gintaris, което в превод означава „защитник от болести”. Счита се, че кехлибара обладава възприимчивата енергия Ин. Той помага при главоболие и зъбобол и при промени в артериалното налягане. Кехлибарът може да спаси от магнитни бури и да подобри зрението. Препаратите от кехлибар имат противовъзпалително действие. Кехлибарът влияе положително на щитовидната жлеза, далака и сърцето. Мундщука от кехлибар намалява вероятността от възникване на рак при пушачите. Продаващата се в Полша кехлибарена водка добре лекува ангина и простуда. Установено е, че една от причините за заболяване на щитовидната жлеза е недостатъка на йод в организма. Кехлибарът съдържа йод и затова, носенето на кехлибарени гердани може да бъде полезно при заболяване на щитовидната жлеза. Освен йод в кехлибара се съдържат и други микроелементи, полезни за организма на човек: желязо, магний, калций, цинк и други. В кехлибара присъстват соли на кехлибарната киселина, която активира обменните процеси, стимулира храносмилателната система, а също така и обладава противовъзпалителни и бактерицидни действия. Още древните египтяни са използвали кехлибара за мумификации. Приеми на кехлибаротерапия се използват в онкологията за забавяне на ръста на туморите. Кехлибар – източник на творчески сили, вяра и оптимизъм. Той дарява притежателя си с физически сили, бодрост на духа, донася късмет и съхранява здравето.
АСТРОЛОГИЯ
За зодиакален знак на кехлибара се счита Лъв, а негова звезда – Слънцето.