/>
Гранитът се смята за много здрав камък. Въпреки това, не всички гранити са надеждни и дълговечни. Една от разновидностите на тази порода – рапакиви (от фински „гнил камък”), се отличава с трошливост и чупливост. Практически всички останали гранити са здрави и красиви и затова охотно се използват от строители и скулптори. Гранитът се е използвал за строителен материал още във времената преди нашата ера. Древните египтяни и гърци са го използвали в съоръженията на статуи и гробници. А, благодарение на способността на гранита да се съхранява много дълго време е бил използван за направата на надгробни плочи и паметници. В днешно време, гранита се счита за достатъчно евтин, но в същото време, достатъчно красив строителен камък. Архитектурните детайли изработени от гранит правят много силно впечатление. Много архитектурни паметници са постигнали своето великолепие именно благодарение на този материал. От гранит, например, са изработени великолепните колони с червен оттенък на Исаакивския събор в Санкт Петербург; пиедесталът на знаменитият „Меден конник” („Медный всадник”); от същия материал са изваяни величествените фигури на атлантите, украсяващи входа на Ермитажа. Наименованието на тази порода е произлязло от латинското „гранум”, което означава „зърно”. Такова название е било избрано във връзка с това, че ако внимателно се разгледа образец на гранита, ще се забележи, че той се състои от големи зърна на кварца, слюдата и полевия шпат. Всички гранити са еднакво пъстри, но се различават по цвят, който зависи от количественото съотношение на кристалите. Гранитът е здрава и твърда порода. Плътността му е 2,6 г/куб.см. Кристалите на кварца, влизащи в голямо количество в състава на гранита, притежават едно удивително свойство – при деформация на кристала възникват електрически разряди.