Кошница за пазаруване.
Кошницата ви е празна!
Евдиалит
/>
Обикновено евдиалита образува зърнести маси (така наречения „басмен”) сред нефелин и апатит, но се срещат и отделни кристали на този минерал. Евдиалити добиват на територията на Гренландия и Канада. Значителни запаси на този минерал са намерени за сега само в Русия на Колския полуостров. read more ›
Халиотис
/>
Той се отличава с богатство на оттенъци в окраската и затова често се използва за приготвяне на не скъпи ювелирни украшения. Втората особеност на раковините на абалон-халиотиса, е необикновената здравина на техния седеф. Той се състои от пластинки на обикновения калциев карбонат и белтъчни молекули, които ги свързват. read more ›
Томсонит
/>
В медицината и хранителната промишленост цеолитите се използват в качеството си на [Click and drag to move] хранителни добавки, които са способни да извеждат от организма вредните метаболити, не засягайки при това белтъчините и другите макромолекули. Цеолитите и томсонита в това число се свързват и извеждат от организма вредните вещества, постъпили с храната и го снабдяват с микроелементи, необходими за неговата нормална физическа активност. read more ›
Халкопирит
/>
Халкопиритът се бърка понякога с пирит, въпреки че от последния минерал, халкопирита се отличава с по-интензивна окраска, която понякога е с едва забележим зеленикав оттенък. Твърдостта на минерала също е по-ниска, от тази на пирита и е лесно да бъде надраскан с игла. read more ›
Титанит
/>
Рекорд държи кристал с дължина почти 50 см. Колекционерски кристали на титанита се намират на територията на Пакистан, Китай, Швейцария, Италия и САЩ (щатите Мейн, Масачузец, Ню Йорк). В Русия, титанит е намерен на Колския полуостров, Урал и Якутия. read more ›
Скаполит
/>
Съществуват и камъни с ефект „котешко око”. Названието на минерала е производно от древногръцкото skapos – „център”, които намекват за стълбовия вид на кристалите скаполити. Скаполити с ювелирно качество са намерени през 1913 г. на територията на Бирма. read more ›
Тектит
/>
По външен вид и свойства, те малко напомнят на обсидана, но се отличават от него по своя химичен състав. За възможното наличие на тектити показват „млади” кратери, възникнали в резултат на падането на метеорити. Названието им е производно от древногръцката дума tektos – „разтопен” и намеква на ролята на метеоритите за произхода на тектита. За автор на термина „тектит” се счита австрийския геолог Франц Едуард Зюс (1831-1914). read more ›